По-добро описание едва ли бих могъл да дам. Красива лъжа. Чувствам се преебан и излъган. А де не се ли? Смисъл...беше ми толкова приятно, имах такава надежда и изведнъж - хоп! - познатата история. Ритник в топките. Е, да, спокойно, ще ми мине. Но ще си извадя ли някакви поуки? Аз имам вина...че бързам да инвестирам чувства, време и планове в нещо толкова непостоянно като любовтта. В нещо толкова незаслужаващо си като друго човешко същество.
Е грях ли е да искаш да си щастлив, мамка му? Грях ли е да искаш да обичаш? Грях ли е да имаш нужда от някой до теб? Грях ли е да мислиш, че някой ден слънцето ще изгрее и на твоята улица? Честно казано...вече не знам кое какво е. Не искам да размишлявам, не искам да анализирам, не искам да търся причини. Всичко е така, както е. Това са реалностите. Че (омг!) пак съм сам. Now that's a first...Интересното е, че този път беше още по-кратък от миналия. Може би след известно време ще поставя рекорд за най-кратка връзка (приемам залаганията ви). Да, беше адски кратко, да адски тъпо ми е сега...но беше адски хубаво, изглеждаше някак си...истинско...поне за момент. Красива лъжа. Явно не ми е било писано. Не че вярвам в съдбата де, просто така е изразът. "Иииииииии кво?" - както биха се изразили някои хора. "Еми кво!?!" - бих отвърнал аз. Повярвах си. Е така малко...си повярвах. Само за да ме върнат отново в реалността. Нали това казват постоянно всички, че трябва да си повярваш, за да успееш. Само дето кур, бацееееее. Нема такива филми тука. Яд ме е. Точно поради тази причина. Твърде бързо забравих какъв е животът - пълен с изненади. Доста по-голям процент от тях неприятни. И така.
"Ся кво праим?" Еми не знам. Циклим си. Всичко като преди. Явно трябва да бъда още по-студенокръвно влечуго, просто да не ми пука за абсолютно нищо и никой. Е тогава вече може да ми се накефят мацките, щото ше съм the cool guy. Аз трябва да преебавам хората, не те мен. Аз да съм гаден, аз да съм циничен, саркастичен, неебателен и т.н. Хаус бе, Хаус. Този фиктивен герой с всеки изминал ден се затвърждава като мой идол. Той вече е преживял толкова много разочарования, разбрал е, че няма смисъл да си хаби нервите за тотални глупости. Или с други думи - хора. Хъх...еми подкрепям го напълно. Той просто няма как да бъде наранен или разочарован поради горната причина.
На тези, които четат мислите ми (знам кои са, плюс още няколко, които не знам, но едва ли ме пука за тях) може да им се струва, че драматизирам твърде много и преигравам. Обаче не е така. В момента съм си съвсем трезв и спокоен. Пия бяло вино и си слушам God Forbid (от които е вдъхновено заглавието на този пост и картинката в началото, страхотна група, наистина), на тъмно съм си пред компа и така. Та дам...надявам се за следващия път да съм си извадил поуките. Ще ги запазя за себе си обаче, щото на някои биха им се сторили твърде груби. Пък и моят идол никога не говори за личния си живот (:
Обаче и усмивка вкарах, колко съм добър. Ааааа, разбрах, че винаги, ама винаги съм прав що се отнася до песимисизъм и "филмиране". Ебати интуицията имам. Прекрасно. И както съм написал там вдясно под аватара ми - Everything is a disappointment... in theory - with sympathy as a therapy.
[18:28:04] .lenore. Her Infernal Majesty. каза: тръгвам си
[18:28:31] Stef каза: във всеки смисъл, който мога да се сетя
